Не е хубаво  да казвам аз нали ви казвах“, прелюбезни,

...
Не е хубаво  да казвам аз нали ви казвах“, прелюбезни,
Коментари Харесай

Септември ще бъде Мей

Не е хубаво  да споделям „ аз нали ви споделях “, прелюбезни, но не мога да се въздържа. Още преди седмици ви написах, че борбата в София  ще е Рада Госпожина против Хаджи Ровоама. Даже ви припомних думите на дядо Вазов за  тази „ най-веща узнавачка на всевъзможни градски секрети ”, която „ неуморно държи „ нравственото главатарство на республиката “, по този начин подхождащи на Мая Манолова! Всеки ден, всеки момент, на всички места, Мая дава материал. Или, отново да напомня дяда Вазова: „ тя, по прищявката си, пущаше вести, които даваха за няколко дни умствена пища на республиката, след това минуваха оградите й ”. Дали ще я наблюдават, дали ще й взимат или блъскат колата, дали държавното управление й пречи „ да помогне на хората “ – всеки ден „ умствената пища “ не стопира. Ето - в сряда, когато си даде оставката като омбудсман, политическата Хаджи Ровоама рече: „ желая да си отвоюваме столицата назад “.

Тук леко се стреснах. Щото кои сме тия „ ние “, дето ще си я отвоюват столицата? Ако са същите, дето Мая им беше три мандата народен представител, то значи „ назад ” при Междуречки и Нинов. Те оттогава не са я имали столицата? Не че нещо срещу Междуречки имам – приветлив и угрижен човек беше. Нито пък герберите, да речеш, са цветя и рози, но да се знае какво тъкмо значи „ назад “, да няма след това неразбрали.

Корнелия Нинова побърза да разсее всякакво подозрение и да погребе опитите на Мая да се изкара самостоятелна кандидатка. В същия ден тя съобщи: „ Имаме няколко номинации. Мая Манолова има най-вече...Номинации имат Калоян Паргов, Борислав Борисов, Христо Проданов, Георги Свиленски... ”. Да напомня, че Корнелия по същия метод се залепи и за военачалник Радев, който беше препоръчан от самостоятелен комитет първоначално. Пнеже тя самата не завоюва нито едни избори, с изключение на вътрешнопартийните, стана й табиет да се  прилепя  за хора, които могат да завоюват и без нея, и даже - макар нея. Очаквам я на 11 септември, когато ще разгласят поддръжката си за Мая Манолова, да каже „ ние бихме и Федерер, тъй като Григор Димитров има най-вече номинации в Хасковската ни организация да играе  против Федерер ”.

Няма какво да я сучем тази тематика повече – доста общо с бъдещето ръководство на София няма! Още повече, че

 

с едно „ фъш-фъш ”

 

Бойко Борисов изпрати целокупно софийските избори в полето на коафьорството... Който и да стане кмет, градът ще се ръководи от очевидна или загадка коалиция на ГЕРБ и десни и центристки обединения, които съумеят да вкарат съветници. Всяко предопределение в общината, което би трябвало по закон да мине през гласоподаване в общинския съвет, в действителност ще е плод на пазарлък в ръководещото болшинство и думата на самия кмет има цената на гневен пост във фейсбук... Заявявайки, че няма да води листа, Мая Манолова занапред си отрежда позицията на Хаджи Ровоама, за която  към този момент писахме, че  хем й се отдава, хем й харесва!

Но не си мислите, прелюбезни, че нашият цирк е неповторим! Английската русокоска Борис загуби с 27 гласа  парламентарния избор, което го задължава да изиска отсрочване на Брекзита до 31 януари. Сега той е тъкмо в същата състояние, за което поетът е казал  „ септември ще бъде май ”... Борис смъкна Тереза Мей, с цел да приключи двегодишната мъка и да изведе страната от Европейски Съюз със или без договорка на 31 октомври. Вече няма по какъв начин да го направи, без да отиде на предварителни избори, които не е напълно несъмнено, че ще завоюва.  Още повече, че той се закани да изгони депутатите-предатели, измежду които светят такива имена на консерваторите като някогашните финансови министри Хамънд и Кларк, че и внукът на Чърчил – Никълъс Соунс, което в допълнение ще разклати партията му.

Те, блондиките се разделят на изкуствени, естествени и породени. От персоните, за които стана дума до момента – Мая, Данчето и Борис, единствено Джонсън е естествена русокоска...

 

При брюнетите нещата не са по-добре

 

В Италия цирковете на Салвини с недопусканите кораби с мигранти не престават. Той и главният му съперник – Джузепе Конте от партията на Пепе Грило - се надбягват по късата писта на популизма с невероятни трикове. Докато единият се тръшка като Реймонда Диен пред транспортен съд с 13 мигранти и твърди, че избавя Италия от злополука, другият пък организира интернет-допитване до симпатизантите на „ Пет звезди ” дали партията му да продължава договарянията с лявоцентристките Демократи, в случай, че това е единственият метод да се сформира въпреки всичко някакво държавно управление. Съвсем предстоящо, членовете на „ Пет звезди ” утвърдиха коалиция с Демократическата партия. Както споделя антична италианска сентенция: кой както ще да гласоподава, значими са систематичните админи!

Да поменем и мрачната дата 5 септември. Преди 75 години на тази дата се случват събития, трансформирали ориста на България. Правителството скъсва дипломатически връзки с Германия, а в това време Русия ни афишира война под предлог, че поддържаме Германия. Какво се случи по-нататък е ясно, даже и на тези, които са чели единствено постовете във фейсбук по отношение на изказването на Външното ни министерство за съветската галерия – „ 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма ”. Да го кажем напряко – на  5 септември 1944 година стартира „ освобождението ” на България от политическия, икономически, културен и боен хайлайф на нацията...

Руското посолство в София съобщи при започване на седмицата, че е удивено от позицията на външното ни министерство,

 

 „ без да е видяло изложбата ”

 

Но Министерство на външните работи би могло да реагира даже единствено и във връзка с наименованието на експозицията. И с цялостно съображение - ние не сме освободени от никого, а в противен случай - окупирани сме за два дни, без да окажем каквато и да е опозиция на окупаторите. Когато армиите на Трети украински фронт минават Дунава на 8 септември, те атакуват страна, която не е воювала против тях. Претендират да са освободители на територия, в която няма непознати войски и където не се създава и един изстрел против „ армията-освободителка ”. Окупират същото Царство България, което дава 32 хиляди жертви на фронтовете точно против Германия. Въпреки всичко това, елементи на Трети украински фронт остават в страната и се държат тъкмо като окупационна войска чак до края на 1947 година.

Ако можем да виним тогавашния ни политически хайлайф за нещо, това е, че след гибелта на Борис Трети, който прочее е заровен в Рилския манастир отново на 5 септември година по-рано, те нямат нито неговите интернационалните контакти, нито прозорливостта му да се ориентират, че България към този момент е

 

нарочена и отстъпена

 

за „ освобождение ” от Русия. На 5 септември 1944 година си саморазпускаме  даже регентския съвет, който включва, в случай че не друго, ясно разпознаваемите имена на Богдан Филов и принц Кирил. Неслучайно в проекта на военачалник Донован за отделяне на България от Оста, основната роля е предоставена на полковника от тайните американски  служби Анжело Куюмджийски, най-много поради другарството му с принц Кирил... Този човек, роден в Самоков като Рахмим Нисим Куюмджи, е извънредно забавна фигура, чийто живот би могъл да се трансформира в същински кино трилър. Димитър Димов се въодушевява от него и въплъщава доста от чертите му в героя си от романа „ Тютюн ” Борис Морев. Така де, да не се отбивам. Ние сами опропастяваме всички благоприятни условия за друга орис, с изключение на тази, донесена ни от „ армията-освободителка ”!

5 септември е мрачна дата, в случай че не поради всичко разказано, то и поради 10-годишнината, която се изпълва от нещастието с кораба „ Илинден ” в Охридското езеро, когато 15 българи изгубиха живота си. Нелепа, глупава крах, породена от нелепи, глупави хора, които

 

за няколко лв. са подготвени на всевъзможни безобразия

 

И тъй като няма никакво подозрение в народността на македонците, апелирам да приемете това изказване не като обвиняване (впрочем съдът в Македония упрекна и осъди капитана единствено на една година затвор), а като самооценка. Самокритика е и всичко разказано нагоре, илюстриращо обстоятелствата, че никакви международни заприказва не могат да ни причинят това, което си самопричиняваме. Дори в популярното „ септември ще бъде май ” на Гео Милев се сподели:

Но през днешния ден ний не имаме вяра към този момент в герои - ни непознати, ни свои.

 

Не, че не имаме вяра напълно в герои. Просто ги чакаме да си дойдат от фризьора.

 
Източник: standartnews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР